amc-aspects.com|technostroi.com|atlas-style.com|beautifulhouses.eu|wamjournal.com
БългарскиRussianItalianEnglish
 
print magazineAMC Aspects
Аrchitecture Мanagement Сonstruction

Творчески портрет

АНДРЕЙ БОКОВ

ПРЕДСТАВИТЕЛ НА НОВИТЕ ЛИДЕРИ В СЪВРЕМЕННАТА РУСКА АРХИТЕКТУРА

Член-кореспондент на БАН проф. арх. АТАНАС КОВАЧЕВ, доктор на архитектурните науки

В началото на ХХI век Русия и особено руската столица изживяват своя строителен “Ренесанс”. В Москва се реализират предвижданията на Новия Генерален план на Москва с перспективен хоризонт 2020. Столицата впечатлява с размаха на новото строителство. Въпреки, че съм живял десетилетие в този град, а после съм я посещавал многократно, днес тя е просто неузнаваема – прекрачила е прага на новото столетие и хилядолетие със смелите предвиждания на Новия Генерален план. Много от тези предвиждания понастоящем са вече реализирани, утвърждавайки заслуженото място на Москва като един световен град.

Активно творят големи майстори в архитектурата – имена, известни се само в Русия, но и далеч зад пределите и. През последните години изгрява “звездата” на ново поколение руски архитекти, които вече поеха щафетата от майсторите на руската архитектура, заявявайки силно и високо своето присъствие в съвременния архитектурен свят. Даже ежегодният архитектурен фестивал “Зодчество”, който провежда Съюзът на архитектите на Русия, включва за първи път през далечната вече 2001 г. конкурсна изложба на тема “Новите лидери”, която прави равносметка в развитието на руската архитектура в края на ХХ и началото на ХХI век.

Архитектурата - на всичките и нива - от едромащабното териториално и ландшафтно планиране, през градоустройството, обемното проектиране на сгради и комплекси до интериора и детайла на отделния обект се прави вече не от организации, а от личности.

Сред тях особено място заема Андрей Боков, удостоен със званието “Академик” на Международната академия на архитектурата по време на Дванадесетото световно триенале на архитектурата “Интерарх - 2009” в София.

Визитната му картичка е твърде богата – архитект, доктор на архитектурните науки, член на Руската академия на архитектурата и строителните науки, член на Европейското общество на културата, Президент на Съюза на архитектите на Русия, Генерален директор на “Моспроект – 4”, Лауреат на Държавната награда на Русия, Лауреат на Руската национална награда в областта на архитектурата “Кристален Дедал” за 2001, 2002 и 2004 г., Заслужил архитект на Руската федерация и Почетен строител на Москва, и още и още степени, звания, длъжности, награди... резултат на активен творчески път в архитектурата.

Андрей Боков е роден през 1943 г. в Москва. Жизненият и творческият му път бележат низ от завоювани рубежи. Завършва Московския архитектурен институт през 1966 г. От 1966 до 1970 работи в “Моспроект”. Следва докторантура в Централния научно-изследователски институт за теория и история на архитектурата (1970-1972 г.) в Москва, където през 1973 г. защитава дисертация на тема: “Архитекутрно-пространствена организация на многофункционални комплекси и съоръжения” и продължава работа като ст.н.с. в същия институт (1972-1974 г.).

Животът предлага различни предизвикателства – и Андрей Боков често сменя творческото поприще на различни нива и институции в проектирането и науката – следват години на работа като ст.н.с., ръководител група, а по-късно и ръководител сектор в Централния научно-изследователски институт за експериментално проектиране на зрелищни сгради и спортни съоръжения на името на Б. Мезенцев (1974-1981 г.); ръководител отдел и Зам. директор по научната работа в Московския научно-изследователски и проектантски институт за обекти на културата, отдиха, спорта и здравеопазването (1981-1988 г.); Зам. директор по научната работа на Всесъюзния научно-изследователски институт по теория и история на архитектурата и градоустройството (1988-1991 г.) и отново в Московския научно-изследователски и проектантски институт за обекти на културата, отдиха, спорта и здравеопазването (1991-1998 г.), вече като главен архитект и първи Зам. директор на института, а от 1998 г. е Директор и по-късно Генерален директор на “Моспроект - 4”, където работи и понастоящем.

През 1994 г. защитава втори докторат на тема “Геометрични основи на архитектурата и картината на света” и става доктор на архитектурните науки. В научния му актив са поредица от статии и студии по актуални проблеми на теорията и историята на архитектурата.

Педагогическата му дейност също е богата – през различни периоди преподава в различни институции – започва в Експерименталните студия за художествено проектиране (1968-1988 г.), преминава през Московския архитектурен институт (1973-1975 г.) и Московския институт за инженери по земеустройство (1976-1980 г.), както и в Московското висше художествено училище на името на В. Суриков (1981-1983 г.).

През всичките години обаче (още от студентската скамейка, от последните курсове) до ден днешен, когато му е гласувано доверие да ръководи многохилядния Съюз на архитектите на Русия, не престава да проектира – там е стихията му, там е истинското удовлетворение, там е голямата любов. Десетки проекти и реализации носят неговото авторство като член или ръководител на различни колективи, десетки са и реализациите му – крупномащабни сгради и комплекси. “Как успява да съчетава активната проектантска, научна и административна работа” го попитах приятелски при последната ни среща през май в София на “Интерарх-2009” г. Отговорът беше кратък – “до обяд работа в “Моспроект – 4”, след обяд – в Съюза на архитектите на Русия”. Само при условие, че няма да прекъсва проектантската си работа е приел да отдели и много сили за административно-творческа работа в Съюза на архитектите, заставайки на Президентския пост. Иска се желязна дисциплина и мобилизация на силите за да успееш на няколко “фронта” – и на всичките да имаш трайно, активно и запомнящо се присъствие.


Палитрата на проектите и реализациите му е твърде ярка

Боков е архитект, оценил необходимостта от активно участие в архитектурни конкурси в Русия и в чужбина, ползата от това е да “свериш часовника си” в една трудна битка, в която трябва да победи най-добрият. И тук резултатите са впечатляващи. За повече от четири десетилетия – от годината на завършване на висшето си образование (1966 г.) до ден днешен – конкурсните проекти заемат важно място в творческата му биография – повече от 50 ползотворни и успешни и участия.

Сред по-значимите конкурси в които участва могат да се маркират в низходящ ред от днешния ден към 60-те години на миналия век: Океанариум в Москва, Русия (2007 г.), Застрояване на “Кутузовски проспект”, в Москва, Русия (2006 г.), Футболен стадион “Зенит” в Санкт Петербург, Русия (2006 г.), Мариинският театър в Санкт Петербург, Русия (2005 г.), Архитектурно-планово, обемно-пространствено и ландшафтно решение на крайбрежната зона в район Лефортово, Москва, Русия (2004 г.), Олимпийска спортна арена “Баскет-хол” в Пекин, Китай (2002 г.), Реконструкция на площада на Белоруската гара в Москва, Русия (2002 г.), Многофункционален комплекс в Централния делови район на Пекин, Китай (2004 г.), Туристическо-рекреациона зона “Слънчев остров” в Харбин, Китай (1999 г.), Еврогара в Москав, Русия (1998 г.), Жилищен район и парк в Потсдам, Германия (1997 г.), Парк в района на Лихтенберг штрасе в Берлин, Германия (1997 г.), Многофункционален комплекс в района на Рижката гара в Москва, Русия (1990 г.), Парк “Ла Вилет” в Париж, Франция (1982 г.), Драматически театър на името на Марджанашвили в Тбилиси, Грузия (1979 г.), Спортна зала (велотрек) за Олимпийските игри в Москва, Русия (1975 г.), Комплекс на Президиума на академията на науките на СССР в Москва, Русия (1969 г.) и много други.


Впечатляващи конкурси, впечатляващо участие – Боков е истински боец

Дълъг е списъкът на участията му в архитектурни изложби, фестивали, прегледи – много са и получените награди от тези форуми – повече от 25 отличия (лауреатски звания, златни медали, дипломи и грамоти). Достатъчно е да отбележим само част от наградите, за да се получи представа за широката им палитра – най-високата награда на Съюза на архитектите на Русия - медал за “Високо майсторство” на името на Василий Баженов и златен медал за комплекса на “Националния музей на авиацията и космонавтиката” (2007 г.), връчени на Международния фестивал “Зодчество- 2007”; Лауреат на конкурса на “Най-добър реализиран проект за 2006 г. в областта на инвестициите и строителството” за Московския академичен театър на името на К. Стониславски и В. Немирович-Данченко (2006 г.); многократен носител на Националната премия на Русия в областта на архитектурата - “Кристален Дедал” за реализацията на спортния център в Крилатское в Москва (2004 г.), “Кристален Дедал” за реализацията на стадион “Локомотив” в Москва (2002 г.), “Кристален Дедал” за проекта за спортния център в Крилатское в Москва (2001 г.); многократен Лауреат на Международните фестивали “Зодчество” и Конкурсите “Златно сечение” и “АрхМосква”, организирани от Съюза на архитектите на Русия и провеждани ежегодно в руската столица от 1996 г. до настоящия момент (лекоатлетически стадион в Астана, Казахстан – “Зодчество-2003”; международна спортна академия в Москва – “Зодчество-2002”; реконструкция на държавния музей А.С.Пушкин в Москва – “Зодчество-2000”и др.).Голяма и значима част от проектите и реализациите на Боков са свързани с винаги актуалната тема за реконструкцията в градската среда и особено за реконструкция на стари сгради и ансамбли в историческия център, с търсене на решение за “вписването” на новите обеми в средата, за връзката “старо-ново”.


Важна тема в архитектурното творчеството на Андрей Боков е реконструкцията на отделната сграда и средата, в която тя е вписана

Проектът за Реконструкция на площада “Селска застава” в Москва (конкурс, 1999 г.) е терасовиден обем “прорязан” от пешеходна улица. Комплексът включва театрален комплекс със зрителни зали с 300 и 1000 места и бизнес-център обслужени от улични възли на няколко нива една сложна градоустройствена ситуация.

Проектът за Държавния музей “А.С.Пушкин” в Москва (1999 г.) представлява реставрация и коренна реконструкция на комплекса на музея. Център на композицията става покритото многофункционално пространство обединяващо всички сгради на музея – една оригинална и запомняща се идея, внасяща простор и слънце във формирания вътрешен двор. Интериорът на музея е интеграция както на съвременни материали (метални конструкции, стъкло), така и на традиционни материали (мрамор, гранит, минерални мазилки, декоративни елементи от гипс). Съчетаването на високотехнологично остъкляване на вътрешния двор и запазването на историческите фасади създава пространство, обединяващо в себе си историческата памет на старя комплекс и съвременния живот на музея.

Реконструкцията на хирургическия блок на Първа градска болница в Москва (2006 г.) е пример за отношението на архитекта към комплекса - паметник на архитектурата от федерално значение – направени са реставрация и реконструкция на 1 и 2 корпус и реконструкция с ново строителство на хирургически корпус N 5. В структурата на комплекса органично е включена реставрираната църква “Знамение”, част от обема на която с апсидата си е открита в пространството на четириетажния атриум. Проектирана е и нова част, която може да бъде точно и ясно датирана, като произведение на съвременната архитектура – и всичко това в един комплекс като едно органично и допълващо се цяло.


Значително място в търсенията и творческите постижения на Боков заемат спортните сгради и комплекси

Спортният и рекреационен център в Москва (1999 г.) е предназначен за тренировъчна база по фигурно пързаляне на възпитаниците на Ирина Роднина е включен удачно в триъгълния парцел на брега на Москва река и с планово-пространствената си композиция оформя крайречния ландшафт.

С откриването на спортния комплекс “Локомотив” в Москва (2002 г.) се появява футболно поле, съответстващо на всички международни изисквания и последните норми на УЕФА. Динамична шестетажна структура със запомнящ се архитектурен образ и изявен силует – това е кратката характеристика на комплекса.

Олимпийската спортна арена “Баскетбол-хол” в Китай (2002 г.), благодарение на заложените функционални възможности за трансформация на първите редове позволява провеждане освен на баскетболни турнири и на турнири по мини-футбол, тенис, волейбол, бадминтон и др.

Покритият спортен център в Крилатское в Москва (2004 г.), предназначен за фигурно пързаляне, се отличава освен с безупречна функция и с изящна пластика на покритието. Доминанта в силуета е белоснежната вантова конструкция, формираща ветрилообразна композиция.

Социално-оздравителният център за ветераните от войната в Москва (2004 г.) е многофункционален комплекс, разположен на проспект “Олимпийски” в столицата и включва спортен блок със зали за тренировки, басейн, спа център, както и блокове с обществено обслужване (търговско-битови, културно-художествени и е др. функции). Осигурена е достъпна среда за хората в неравностойно положение до всички части на комплекса. И тук Боков майсторски борави с пространството – покривното остъкляване и окачените стъклени фасади създават съвременен облик на центъра.

Оригинална е обемно-пространствената композиция на Двореца на спорта “Мегаспорт” в Москва (2006 г.), предназначен за тренировки, съревнования по различни видове спорт и естрадни концерти. Основният обем е с цилиндрична форма, опасана с две големи рампи, разширяващи се към основата, по които зрителите се качват на горните нива. Комплексът има капацитет 13600 зрители. Активното използване на цвета при фасадното решение го превръща в запомнящ се акцент в района на “Ходинско поле”.

Футболинят стадион “Зенит” в Санкт Петербург (2006 г.) е конкурсен проект на Боков. Образът на стадиона е построен на контраста между насипа нан терена в конусообразна форма и остъкления обем на обратния конус на трибуните.

Футболният стадион “ЦСКА” за 30 000 зрители на “Песчанная” улица в Москва (2006 г.) с височина от 7 до 9 етажа, предназначен за провеждане на шампионатите на Русия, международни срещи, тренировки и културни мероприятия е част от многофункционален комплекс, включващ още хотелски и офис сгради. Юго-западинят ъгъл на комплекса е маркиран от 45 етажна доминанта.


Търговските сгради са друга значима и трайна тема в творчеството на Андлей Боков

Местоположението на Търговския център “Калужски” (2004 г.), разположен на оживено кръстовище на градски магистрали в Москва определя високото градоустройствено значение на обекта като районен търговско-рекреационен център. Отново оригинална композиция – две тела, обединени чрез атриум. Яркото присъствие на широка палитра от цветове (жълти, зелени, оранжеви, червени композитни панели) създават особено мажорно настроение и спомагат за усъвършенстване на художествено-естетическите качества на градската среда.

Търговско-деловия център “Китеж” на Киевска улица в Москва (2007 г.) е сложен комплекс, включващ многоетажни корпуси с височина до 40 м. (в т.ч. и 9-етажен гараж) и формиращ линеарна структура с дължина от 330 м. по продължение на улицата.

Средовият подход занимава автора постоянно. Ярък пример е Деловият център “Самсунг” в Москва (1997 г. ) – отчитайки особеното значение на сградата в структурата на историческия център е поставена и успешно решена задачата за органичната връзка и интеграция на новия обем в контекста на съществуващото застрояване. Контрастното обкръжение на сградата определя различните подходи в архитектурното решение на всяка от фасадите. Възпроизведен е образът на историческия град с вечните ориентири - кварталната структура, улицата, площада, наслагването на стиловете.

Многофункционалната сграда “Училище за телевизионно майсторство” в Москва (2006 г.) е ситуирана в парцел, разположен в границите на “Садовое кольцо” в зона със строго градоустройствено регулиране и археологически ценен културен слой, в границите на охраняваната зона на паметниците на историята и културата. В южната част на сградата, граничеща с историческото застрояване, височината на обемите е ограничена до три нива, съответстващи на условията на ландшафтно-визуалния анализ.

Градоустройствените идеи също занимават арх. Боков и присъстват трайно в творчеството му. Един от проектите със силен урбанистичен заряд е Квартал “Златният остров” (2006 г.) - островът, разположен в центъра на Москва. Той е част от един от пръстените на столицата, известен като “Золотое кольцо” и е важно звено от връзката между Кремълския ансамбъл и Парка на изкуствата. Западната част на острова осъществява композиционна и смислова връзка със значими ансамбли – Катедралният храм на Русия “Христос Спасител” и паметника на “Петър Първи”. С приложения урбанистичен похват е осъществено проникване на градската тъкан и органично включване на територията на острова към исторически формиралата се в продължение на столетия градска структура.


Жилищната тема също е сред любимите му теми и присъства трайно в творчеството на Боков

Жилищният комплекс “Гранд-Парк” в района на “Ходинско поле” в Москва (2007 г.) е структура, композирана от две групи – първата група включва четири пунктови сгради (небостъргачи с по 33 етажа), а втората - сграда със сложна форма, наподобяваща корабно платно в силует. Използваната скелетна конструктивна система използвана при проектирането позволява голяма свобода при планиране на отделните апартаменти и гъвкавост при формирането на различни по площ жилища.


Темата за зрелищните сгради

обаче е едва от основните теми и присъства в творчествата на архитекта. Тук не може да не акцентираме на конкурсния му проект за “Мариинския театър” в Санкт Петербург (2005 г.) – умела реконструкция с използване на съвременни похвати и материали. Остъклена феерична галерия покрива всички сгради и пространството на Фестивалния площад (напомняме, че конкурсът беше спечелен от френския архитект Доменик Перо, но до развитие на конкурсния проект не се стигна до този момент).

Музейните сгради и комплекси са също важна тема за Боков. Достатъчно е да споменем Музейният комплекс на Държавната Третяковска галерия в Москва (2006 г.) – един от световно известните музеи, притежаващ безценни богатства на човешката култура. Архитектурното решение на комплекса съчетава два обема – полукръгъл, с многофункционално покрито атриумно пространство на вътрешния двор с галерии, и правоъгълен стъпаловиден обем с експозиционни зали и служебна част. Атриумното пространство е предназначено за провеждане на концерти, творчески срещи и други мероприятия. Фасадите визуално продължават темата за “червено-бялата” архитектура – една от емблемите на съществуващите сгради на Третяковската галерия.

В конкурсния проект за “Океанариум” в Москва (2007 г.) авторът демонстрира големите си възможности да формира сложен и динамичен в обемно-пространствено и силуетно отношение комплекс – една огромна скулптура.

Разделяйки се му зададох последния си въпрос от нашите дълги професионални и приятелски дискусии – попитах го: “В какво се състои според теб “мисията на архитекта” в съвременния свят”?

Отговорът му беше философски интересен и верен според мен, по точно бих се съгласил с него. Той каза: “Мисията на съвременния архитект в света и мисията на архитекта в Русия не съвпадат, защото бидейки съвременници, ние живяхме в “различно време” и с различно настроение. В средата на 30 години на миналия век, в сталинските времена, съветската архитектура беше по същество изведена от “световния процес” и от единния професионален контекст. А след още 20 години, през 50-години на века, вече във времената на Хрущов, архитектурата беше “изхвърлена” от културата и от художествената практика, и в резултат на това напълно лишена от своите източници и корени, от това, което определя нейната природа, същност и смисъл на съществуване. И последствията от тези две безпощадни акции се усещат, преживяват се от нас днес. Ето защо, ако говорим за дълга на руския архитект, то мисля, че той се състои, преди всичко, в изпълнение на своите задължения пред културата и пред професията, в преодоляване на последствията от загубеното”....

Искаше ми са да завършим по-оптимистично и го попитах: “А какво значи за теб успешен архитект в съвременния свят ?” “За мен – каза той - да бъдеш успешен архитект, значи да бъдеш в съгласие със самия себе си. Това е същественото. Всичко останало е прилагателно”.

Говорихме много. Говорихме дълго. Говорихме по различни въпроси и теми. Не вземах интервю. Исках само да почувствам истинския творец Боков. Исках да узная, какво мисли за големите имена в съвременната архитектура. “Творчеството на кои съвременни архитекти за теб представлява интерес”, очаквайки да спомене имената на някои от съвременните днес “звезди” на архитектурния небосклон. Верен на себе си, безкрайно откровен, честен пред събеседника си и чужд на всякакво ласкателство Боков каза: “Моето сърце завинаги е отдадено, на ненадминатите Алваро Аалто и Льо Корбюзие. Редом до тях съвременните звезди изглеждат маниерни и изкуствени. Най-свободни от днес творящите ми се струват Алваро Сиза и Стивън Хол”.


Един изключително интересен събеседник.

Една ярка творческа личност със значимо присъствие на архитектурния и обществения “фронт”.

Един доказал себе си творец в архитектурата.

Един ръководител на Съюза на архитектите на Русия, който заемайки административен пост, има какво да покаже на колегията и със своето проектантско и научно творчество.

Един мислещ и можещ архитект.

Просто един скромен и земен човек (впрочем, като всеки истински руснак, радвам се, че познавам много такива хора, които в общуването ме обогатиха, показвайки ми образци на човешко отношение и истинско приятелство - надраснали дребните житейски страсти и извисили се високо те продължават традициите на един велик народ).

Това е Андрей Боков.