amc-aspects.com|technostroi.com|atlas-style.com|beautifulhouses.eu|wamjournal.com
БългарскиRussianItalianEnglish
 
print magazineAMC Aspects
Аrchitecture Мanagement Сonstruction

МАЛКИЯ ДВОРЕЦ - КЪЩАТА НА ЯБЛАНСКИ ВЪЗВРЪЩА БЛЯСЪКА СИ

Спасен е един от архитектурните шедьоври на столицата – къщата на Яблански, известна още като малкия дворец. Сградата на бул. „Цар Освободител” 18 до Народното събрание и Софийския университет , предадена на разрухата след реституирането й през 1991 г., най-после възвръща своя блясък. Предизвикала бурни полемики през последните две десетилетия, тя отново ще блести с неповторимата си архитектура на една от емблематичните сгради на София.

Специалистите и ценителите познават къщата на видния българин Димитър Яблански, финансист и политик,завършил стопански науки в Париж. Кмет е на София през 1897-1899г., министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството през 1912-1913 г., един от учредителите и директор на Народно осигурително дружество „България”. Къщата е построена през 1907 г. по проект на талантливия австрийски архитект Фридрих Грюнангер, пристигнал в България след Освобождението. Бил е главен архитект към Дирекцията за обществено строителство и придворен архитект на княз Александър Батемберг. По непонятни причини той не е достатъчно известен у нас, въпреки че живее и работи с прекъсвания близо 30 години в България и строи едни от най-представителните обществени сгради и елитни градски къщи в София, Варна, Русе, Разград, Кюстендил, които и днес будят възхищение. По негов проект са изградени североизточното крило на Княжевския дворец, Духовната академия, Централната минерална баня /заедно с арх. П. Момчилов/,Бургаската синагога, Княжеския дворец в Русе, който в момента е Исторически музей, Мавзолея на руските войни в Разград, мъжката гимназия във Варна и др. Образци на жилищни сгради са къщата на Сърмаджиев - днешното Турско посолство, къщата на Яблански, в чиято архитектура личат стилови заемки от Княжеския дворец. Сигурно за него къщата на Яблански е била една от най-ценните, защото след завръщането в родния си град Залцбург строи за себе си нейно копие.

Действително, забележителният резултат подсказва, че при проектирането на къщата на Яблански Грюнангер е работил с истинско вдъхновение и е вложил цялото си професионално умение. Специалистите оценяват, че тя е не само едно от върховите постижения в творчеството на архитекта, но и в софийската архитектура от първото десетилетие на ХХ век. Издържана е в бароков стил с ренесансови елементи. Украсата е дело на дворцовия декоратор Андреас Грайс. Много от нейните елементи са били уникати, като скулптурните групи по фасадата и балконските перила от ковано желязо. Къщата е била изключително интересна не само отвън, но и отвътре с дървените си облицовки и уникални тавани. Образец за времето си е била и с иновативните си решения, защото е разполагала с подовото отопление, което и днес е модерен начини за отопление.


Тази великолепна къща има интересна съдба през годините, подложена е на редица изпитания, дори през последните 20 бе заплашена и от унищожение.

Перипетиите, през които се стига до нейното запазване и възстановяване, са многобройни. След 9 септември 1944 г. тя е национализирана и в нея се намира китайското посолство. При реституирането й през 1991 г. наследниците на Яблански, сред които са Димитър и Васил Паница,нямат финансова възможност да я поддържат и я продават на Първа частна банка. Намерението на новите собственици е било да я реставрират и там да се настани централата на банката. Но тези планове остават неосъществени поради фалита на ПЧБ през 1996 г. Последват нови продажби. През 2000 г. уникалната постройка е собственост на фирма „Драфт” ЕООД. Тя решава, че ако запази фасадата, може да вдигне 15 етажа от стъкло и стомана над нея. През 2003 г. проектът е готов и предвижда надстрояване на къщата с 46-метрова сграда. Но под обществения натиск Столичният общински съвет спира изпълнението му. Въпреки това сградата е оставена безстопанствена и под напора на времето продължава да се руши. През 2006 г. този паметник на културата дори попада в списъка на саморазрушаващите се сгради. Той вече е в окаяно състояние, свърталище на бездомници и наркомани. Фасадата и покривът са порутени, по вандалски начин са опустошени, изгорени и разграбени мраморни камини, дърворезбени парапети и ламперии, богато декорирани гипсови тавани, кристални огледала и полюлеи. Пораждат се основателни съмнения, че целта на собственика е, въпреки забраната за строеж, сградата да бъде оставен да се срути и на това апетитно и скъпо място в столицата да бъде изграден поредния гигант от рода на моловете, офис сградите и бизнес центровете, които заливат София с безличието си през последните години. Това е и периодът, през който започва активната борба за запазване на къщата на Яблански. Професионалните организации на архитектите САБ и КАБ, държавни институции, граждански обединения и сдружения реагират остро и изразяват тревогата си пред Столичната община и Министерството на културата за съдбата му.

От март 2007 г. къщата на Яблански вече има нов собственик - фирма „Болса Консултантс Лимитид”, която поема отговорността да спаси и съхрани за поколенията архитектурния шедьовър чрез своята фирма „Болса” ЕООД . Така се изпълнява и заповедта на Столичната община от април 2008 г. Столичната дирекция „Направление архитектура и градоустройство” издава разрешение за строеж от 15 юли 2009 г. на инвеститора, фирма „Болса” ЕООД с управител Станислава Георгиева, за извършване на ремонт, преустройство, реставрация и консервация на съществуващата двуетажна сграда с промяна на предназначението в елитен клуб-ресторант. Реставрацията започва в началото на август същата година. Укрепителните работи се извършват от фирма „ЦТС Стройинженеринг”, реставрацията изпълнява фирма

„Екоарт”,Бургас, а интериорът е поверен на арх. Пенка Станчева.

Най-после приключва дългогодишната сага по запазването и възстановяването на една от най-красивите сгради на София. Всички нейни ревностни защитници могат да отдъхнат с облекчение. След 20 години на борба с бездействието, безстопанствеността и нечии непочтенни апетити, това великолепно архитектурно творение най-после възвръща първоначалния си блясък и великолепие.

РЕСТАВРАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПРЕЖИВЯВАНЕ

инж. Иван Иванов, управител на „Екоарт инженеринг”, Бургас

Интересът на инж. Иван Иванов към архитектурното наследство и неговото съхраняване датира още от студентските му години, когато става член на Научно-експедиционен клуб за проучване, заснемане и документиране на архитектурни и археологически обекти и подготовката им за реставрация. През 1980 г. започва работа в НИПК като ръководител на реставрационния филиал в Бургас, където организира и ръководи строително-реставрационните работи в Бургаска, Сливенска и Ямболска области. През 1992 г. създава своя строителна фирма “Екоарт инженеринг”, специализирана в тази област.

Г- н Иванов, екипът на „Екоарт” е специализиран в реставриране на старинни сгради, паметници на архитектурата. Вероятно чувството да моделираш идеите на архитекти, творили през отминали епохи, зарежда с особен вид енергия и носи истинско удовлетворение?

Реставрацията е сложен, многообхватен процес, който изисква да се проучи в дълбочина обекта, да се открие идеята на създателя му, технологията на изпълнение и материалите, които са използвани. На тази база трябва да се организира процеса, за да се възстанови оригинала максимално автентично и се върне на обществото за още дълъг живот. Това е, което ме привлича и ми дава професионално удовлетворение.

Предизвикателство ли бе за „Екоарт” реставрирането на такъв архитектурен шедьовър, какъвто е къщата на Яблански? Борбата за нейното спасяване бе твърде дълга, затова интересът на специалистите и обществеността към нея е голям.

Реставрацията на къщата на Яблански бе за нас не само предизвикателство, но и изключително професионално удовлетворение. Дадената ни бе възможност да покажем своя професионализъм, натрупан в дългогодишната ни работа. Ситуацията беше интересна, тъй като в същото време правихме реставрацията на Бургаската синагога, която е проектирана също от арх.Грюнангер и построена в същия период.

Вашата дейност е специфична, с какви проблеми се сблъсквате? Кои ще бъдат следващите интересни обекти, над които предстои да работите в близко бъдеще?

Реставрационните работи са един специфичен процес, който трудно се вписва в динамиката и икономиката на съвременното строителство. Средна цена за квадратен метър и показател за времетраене са понятия, които трудно могат да се създадат и приложат към тази дейност. Всичко тук е много индивидуално. Това поражда и много от проблемите при строително-реставрационните работи. Освен това, този процес е сравнително скъп и не всеки собственик на сграда - архитектурен паметник може да си го позволи. За това държавата би следвало да създаде механизъм за подпомагане, ако иска да бъде запазено архитектурното ни наследство.

Поле за работа има, както в Бургас, град с много архитектурни паметници от началото на миналия век, така и в Несебър и Созопол, известни с античните и възрожденските си къщи и църкви, а също в Котелския регион и в цяла България.