amc-aspects.com|technostroi.com|atlas-style.com|beautifulhouses.eu|wamjournal.com
БългарскиRussianItalianEnglish
 
print magazineAMC Aspects
Аrchitecture Мanagement Сonstruction

„В тази къща вложих всичкото си изкуство… Работих с жарта на младежката си фантазия, с желанието да покажа какво би могло да се направи в това време, с желанието да имам една скромна, но уютна и удобна къща”.

Арх. Фингов

Един от първите и най - безспорни образци на сецесиона у нас, достолепната сграда на ул. „Шипка” 38, известна като къщата на Фингов, в момента е заплашена от унищожение. Представял ли си е нейният създател, австрийският възпитаник и блестящ български архитект Георги Фингов, който пръв въвежда сецесиона у нас, че фамилният му дом, проектиран от него с толкова любов, ще бъде застигнат от такава злощастна съдба.

КОЙ Е АРХИТЕКТ ГЕОРГИ ФИНГОВ?

Прочутият български архитект Георги Фингов е роден през 1874 г. в учителско семейство в Калофер. Баща му, възрожденецът Димитър Фингов е приятел и съмишленик на Ботев и Вазов. Като студент по архитектура във Виена младият Фингов се откроява с таланта си и след дипломирането е назначен за асистент на един от своите професори Майредер. Предлагат му също работа в архитектурното бюро, което проектира новия дворец във Виена. Но възпитан в патриотичен дух, той отказва и се връща в родината. Тук се сблъсква с бездушието в следосвобождентска България и дълго време не може да си намери работа. През 1901 г. все пак е назначен за началник на Архитектурната служба на столичната община, а малко след това вече е държавен архитект на дворцовите постройки.

1914 г. се оказва фатална за него, поради финансови затруднения е принуден да продаде дома си на минния инженер Петко Теодоров, известен индустриалец и за кратко кмет на София, брат на министър – председателя Теодор Теодоров. Въпреки разорението, талантливият архитект работи неуморно и създава нови архитектурни шедьоври. Но съдбата продължава да му нанася удари. През 1927 г. арх. Фингов изпада в дълг от 16 млн. лева като поръчител на фалирал предприемач. Мизерията и недоимъкът стават спътници на семейството му. През 1943 г. в момент на депресия унищожава целия си архив. На 10 януари 1944 г. при бомбардировките над София той загива заедно със съпругата си.

За архитектурния му талант и безспорните му професионални качества най-добре свидетелствува неговото архитектурно творчество.

ДОМЪТ НА ФИНГОВ – БЕЗСПОРЕН ОБРАЗЕЦ НА СЕЦЕСИОНА

„Тази сграда не е само шедьовър, в нея са заложени тенденции от бъдещето на световната архитектура”.

Арх. Явор Банков

През 1906 – 1908 година арх. Фингов проектира семейното жилище на ул. „Шипка” 38, заедно с мебелите и целия интериор. Върху колоната при входа на дома големият български скулпторът Андрей Николов, възпитаник на Антонен Мерсие в Екол де Бо-з- ар и член на Управителния съвет на Международната асоциация на художниците в Рим, извайва женска глава. Някои изследователи допускат, че женският образ е майката на масоните, защото и самият Фингов е бил член на ложата на българските „зидари”. Къщата е красива и удобна. Партерният етаж е свързан с първия чрез вътрешна стълба. На първия се намират две спални, детска стая, дневна с тераса, баня и веранда над входа. От антрето се влиза във вестибюл със стълба към горния етаж, където са големият и малкият салони, кабинет, трапезария, зимна градина, офис и кухня със сервизен вход. Богатата интериорна подредба очарова с вкуса и красотата си. Облицованите с махагон стени , дъбовата ламперия със сърцевидни мотиви, паната от австрийска круша с резби и интарзия, масивните дървени колони, вградената библиотека, мебелите с инкрустации, камината с кош от медна ламарина, кристалните полюлеи са само част от изящния интериор, създаден от самия Фингов.

В книгата на арх. Любимка Стоилова и арх. Петър Йокимов „Сецесионът и българската архитектура” авторите посочват, че в къщата на Фингов не само се създава естетическият комфорт на княжеската вила, без да е пропуснат и елемент от нейното вътрешно очарование, но архитектът показва, че за него не съществуват недостъпни творчески светове. В своя научна публикация арх. Явор Банков подчертава, че къщата на Фингов е най-ярък пример на т. н. рационален сецесион. „В разцвета на сецесионовата орнаментика с виещи се по фасадите растения, изведнъж изчезва всякакъв орнамент. Още по-важна характеристика на сградата е , че помещенията на първия етаж, чрез плъзгащи се врати стават общо пространство. А преливащите се пространства са сред постулатите на титана на модерната архитектура Льо Корбюзие. Ето защо тази сграда не е само шедьовър, в нея са заложени тенденции от бъдещето на световната архитектура”.

ОДИСЕЯТА НА КЪЩАТА-РЕЛИКВА

Проектирана и построена от арх. Фингов от 1906 до 1911 г., къщата е негова собственост до 1914 г. Поради нещастно стечение на обстоятелствата за фамилията на Фингов, тя е продадена на индустриалеца Петко Теодоров. Национализацията след 1944 г. превръща за около 20 години дома на арх. Фингов в детска градина. Той е обявен за паметник на културата от местно значение през 1978 г. / ДВ, бр. 40/. През 80-те години детската градина е преместена и партерът се използва за офиси на Националния институт за паметниците на културата. През всичките години обаче, собственичките й, три дами –двете дъщери и внучката на Петко Теодоров, живеят на последния етаж. След реституцията цялата къща е върната на собственичките. През 1995 г. на 92 години умира последната от тях Мария Теодорова, дъщеря на Петко Теодоров. Нейното завещание оставя къщата на трима наследници – Кубрат, един от синовете на Симеон Сакскобурготски, Яков Джераси, управител на фондация „България”, и Румен Манолов, юрисконсулт на НИПК. Мария Теодорова смята, че завещавайки дома, ще го запази от унищожение. Уви! В мътните години на демокрацията на хоризонта се появява лицето Надежда Иванова Теодорова с адрес във Виена, която по съдебен път придобива имота на основание наследствено правоприемство. И тя решава съдбата на къщата, като я продава през 2007 г. на фирма „Бългериън кънстракшън хаус” АД със седалище и адрес на управление по документи на ул. „Алабин” 34.M.

Още от следващата 2008 г. община „Средец” прави безуспешни опити за оглед на имота, но собствениците не осигуряват достъп. Поради това състоянието на цялата сграда не е проучено. От вида на фасадата общинските експерти установяват частично разрушаване на покривната конструкция над верандата към ул.”Шипка”, където се е образувала голяма дупка, течове и голяма вертикална пукнатина по фасадата. За преминаващите по тротоара хора има опасност от падащи части от мазилката и покрива. Община „Средец” издава заповед ЗА НЕЗАБАВНО ПРЕДПРИЕМАНЕ НА РЕМОНТНИ ДЕЙСТВИЯ, но не може да я връчи на собствениците, поради факта, че те са неоткриваеми. Междувременно „Бългериън кънстракшън хаус” АД предприема действия за надстрояване на съществуващата сграда до 5 етажа с отстъпи. Проектът дори е съгласуван с бившето НИПК. Това се потвърждава от документите – разрешение за изменение на плана за регулация и застрояване, издадено на „Бългериън кънстракшън хаус” АД.

БУРНА ГРАЖДАНСКА РЕАКЦИЯ

Обществеността реагира незабавно. През ноември 2009 г. „София за нас” - инициативен комитет на Движение за опазване паметниците на културата в България и гражданската организация „Граждани за София” разпространяват Петиция за спасяване къщата на Фингов, която е изпратена до всички отговорни инстанции, начело с министър – председателя. В нея е посочено, че е налице крещяща липса на респект към къщата – културна ценност и образец на стила сецесион. В началото на декември 2009 г. главният архитект на София Петър Диков връща за ново съгласуване проекта за изменение на плана. Той посочва, че разработката е недопустима, защото сградата и нейната среда подлежат на опазване. Разрешение не дава и новото ръководство на НИНКН /бившето НИПК/. Чест прави на всички специализирани медии, както и на ежедневниците и други издания, които активно подкрепят кампанията за запазване къщата на големия български архитект.

Днес къщата на Фингов съзнателно е оставена безстопанствена. Апетитите на последните купувачи на имота са били за многоетажно застрояване с максимална печалба при продажба или отдаване под наем. И понеже опитът за застрояване е спрян, къщата е обявена за продан. Какво ще стане с нея ще покаже времето. Но борбата за спасяването й продължава.

ЗНАКОВИ СГРАДИ НА АРХ. ФИНГОВ

В Пловдив

Френски девически колеж (съвместно с Вълкович)
Евангелска съборна църква, Сахат тепе

В София

Трета софийска мъжка гимназия, днес 18 СОУ „Уилям Гладстон“, ул. „Пиротска“ №68 (1907)
Къща на Георги Фингов, ул. „Шипка“ №38 (1907)
Първа софийска прогимназия „Христо Ботев“, днес 134 СОУ „Димчо Дебелянов“, ул. „Пиротска“ №78 (1908; съвместно с Кирил Маричков)
Къща на Горгас, днес посолство на Франция, ул. „Оборище“ №29 (1908; съвместно с Кирил Маричков)
Софийска търговско-индустриална камара, по-късно Деспред, днес централно управление на СИБАНК, ул. „Славянска“ №2 (1912; съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков)
Пета софийска прогимназия „Антим I“, днес 129 ОУ „Антим I“ и 164 ИЕГ „Мигел де Сервантес“, ул. „Султан тепе“ №1 (1912; съвместно с Кирил Маричков)
Стопанско училище „Княгиня Мария Луиза“, днес Музей на МВР, ул. „Лавеле“ №30 (1912; съвместно с Кирил Маричков)
38 Основно училище "Васил Априлов", ул. "Шипка" 40, София (1912)
Софийска банка, днес централно управление на Банка ДСК, в София, ул. „Московска“ №19 (1914; съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков)
Чиновническо кооперативно застрахователно дружество, по-късно Издателство „Техника“, бул. „Цар Освободител“ Други
Дворец „Ситняково“
Ловна хижа в Царска Бистрица
Реставрация на манастира „Свети Димитър“ в Евксиноград