amc-aspects.com|technostroi.com|atlas-style.com|beautifulhouses.eu|wamjournal.com
БългарскиRussianItalianEnglish
 
print magazineAMC Aspects
Аrchitecture Мanagement Сonstruction


- Арх. Тосев, като заместник-председател на Камарата, кои са направленията, за които отговаряте?

- Основно дейността на Камарата е разпределена в четири направления, като всеки заместник-председател отговаря за съответното направление. Аз отговарям за Комисията по регистъра, Експертната комисия към органа за признаване на професионална квалификация, Комисията по професионална дейност и Арбитражната комисия. Другите сектори са медийна политика и международна дейност, нормативни документи – вътрешни и външни, бюджет и финанси и регионални колегии.

- Какви са функциите на Комисията по регистъра?

- Към Управителния съвет е създадена Комисия по регистъра, която се занимава с разглеждането на документите и предлага на УС да взема решения за придобиване на съответната ограничена или пълна проектантска правоспособност. В това си качество тя отговаря за регистъра, промяната на проектантска правоспособност и всичко, което касае достъпа до професията. Основното задължение на комисията е да разгледа подробно постъпилите документи и съответно да предложи на Управителния съвет даден колега да придобие /в зависимост от това за какво кандидатства/ съответна проектантска правоспособност и да го впише в регистъра.

Регистърът е единен, но се състои от различни поднива – в първи том са записани българските архитекти с призната пълна правоспособност, или пълна проектантска по устройствено планиране. В друг том са записани с ограничена проектантска правоспособност Има и една особеност – тези с ограничена проектантска правоспособност могат да членуват в Камарата, а при желание могат и да не членуват. Има отделен том за чуждестранните архитекти от Европейския съюз, които са кандидатствали и са приети при нас, и отделен том за чуждестранни архитекти от други държави. Има и отделен том, но засега нямаме такива заявления, за придобиване на проектантска правоспособност за конкретен обект или за определено време. Имаме и том за ландшафтните архитекти и друг за урбанистите. Искаме да въведем /вече е въведено в регистъра/ и възможност архитектите, които отговарят на условията за придобиване на проектантска правоспособност, но по една или друга причина не я придобиват. Целта е архитекти, които примерно са заминали в чужбина или са по майчинство или в по-дълъг период на болнични, или дори поради възрастови причини да не искат повече да работят, да останат членове на Камарата. Защото при сегашната практика ако един архитект поиска да не си ползва правата като проектант, ние трябва да го отпишем от регистъра и така става автоматично изключване от Камарата. Някои колеги за известен период нямат работа, после възстановяват членството с нова възстановителна вноска и понеже нямаме термина „замразяване”, което не е и допустимо, тези архитекти би трябвало да могат да членуват в Камарата, независимо дали ще упражняват професията или не. Но това е мое мнение и то не би могло да се реши без промяна в нашия Устав. Сега такъв текст е заложен в проекта за промени в Устава на КАБ и моето впечатление е, че това се възприема от колегите, защото практиката показа, че е много важно разделянето на проектантската правоспособност от членството.

- Вероятно има и въпроси защо е задължително членството в Камарата?

- Камарата на архитектите е организация, на която държавата делегира права. По смисъла на Закона тя се явява като държавен орган на обществени начала. Ние не сме организация с доброволно членство, както са другите организации, регистрирани по закона за юридическите лица. Те имат само обществени функции, а на нас са ни предоставени и държавни функции. Затова законодателят предвижда, че архитектите с пълна проектантска правоспособност задължително членуват в Камарата. Много наши колеги питат защо е задължително членството. Защото архитектите, членувайки задължително в тази Камара, изразяват категорично волята за упражняване на нашата професия пред законодателен орган, пред изпълнителна власт и т.н.

От няколко години вече говорим, че Законът за устройство на територията ще бъде изменен. Камарата на архитектите има и възможността, и капацитета да изработи този закон, вместо да го прави работна група. Неползвайки тези си права, ние позволяваме на други хора да определят как ние да си упражняваме професията. Тъй като все пак сме сравнително млада организация, докато оправяме структурни и вътрешни проблеми, този въпрос остана малко встрани. За мен обаче това е една от най-важните функции на Камарата. Задължителното членство в КАБ позволява архитектите, които упражняват професията и са пряко в този бизнес, да изразят волята си и да ползват правата си, които държавата им е вменила в дълг. Не само да се саморегулираме и да плащаме за това да се саморегулираме, но и да изразяваме волята си и да бъдем активен партньор и на законодателния орган, и на изпълнителната власт.

За всички институции това е основно задължение, което ние все още не можем да осъзнаем, че имаме силата и възможността да го правим – да излъчим единно послание. И това е причината много нормативни документи да не са ни по вкуса и по волята, но вината не е само в тези, които ни ги налагат, а и в нас. Сега Камарата на архитектите има представителство в различни институции, но само да го имаме не е достатъчно. Трябва активно да работим по отношение на това, което касае нашата професия. Фактът, че на архитекта вече по всички законови норми малко по малко му се отнема ролята на „първомайстор” /какъвто е буквалният превод на думата/ говори, че ние явно изпускаме позиции, които не би трябвало да отстъпваме и това е наша обща вина – не само на Камарата, а и на всички архитекти, които активно се занимават с професията.

- Какви са другите функции на Комисията по регистъра?

- Комисията по регистъра има и едно друго качество. Тя е Експертна комисия към органа за признаване на професионална квалификация, тъй като Законът за признаване на професионална квалификация определя председателят на Камарата да бъде компетентният орган. Професионалната квалификация не е проектантска правоспособност, а е това да се установи дали архитектът, завършил определено училище, има необходимата професионална квалификация в рамките на академичната му подготовка, т.е. дипломата. Директива 36 от 2005 г. категорично определя какви са условията за достъп до професията архитект. В приложението на Директивата фигурират всички училища, които са акредитирани и ако не си завършил такова училище, не може да ти се признае професионална квалификация. Това се отнася за всички страни в Европейския съюз. Всяка държава е изпратила до Европейската комисия заявка. Училището трябва да е акредитирано в самата държава от акредитационната комисия. В България има две училища, вписани в Директивата – това са Университетът по архитектура, строителство и геодезия в София и Свободният университет „Черноризец Храбър” във Варна. Само техните дипломи дават възможност да признаем проектантска правоспособност. Български граждани, които са завършили в чужбина, подлежат на признаване на професионална квалификация – да се види кой университет са завършили, дали отговарят на условията на Директивата и на изискванията на българското законодателство за обучение, а след това нашата комисия предоставя мотивирано предложение до председателя на Камарата, който признава професионална квалификация, издава удостоверение и с него вече се кандидатства за проектантска правоспособност. Друг казус е за чуждестранните граждани. Те минават по тази процедура само при условие, че не са получили професионална квалификация с удостоверение, издадено от компетентния орган в държавата по произход. У нас съответно компетентният орган признава или не признава професионална квалификация /защото имаме и откази/ и едва след това архитектът кандидатства за проектантска правоспособност в България на основание ЗКАИИП, като трябва да има две години стаж в проектантско бюро на трудов договор или да има четири години на свободна практика. За трети даржави обаче въпросът е малко по-сложен. В Закона е записано, че за признаване на професионална квалификация на архитектите, които са завършили в трети държави, се подхожда индивидуално за всеки конкретен случай – ако имаме междуправителствена спогодба за взаимно признаване на дипломите, или с решение на МОН за признаване на образователно-квалификационна степен магистър. Има и различни частни случаи, които в процеса на работата решаваме индивидуално. Всичко това е много важно, защото българските архитекти имаха опасения, че чуждестранни архитекти ще дойдат у нас и ще предизвикат сериозна конкуренция. С удоволствие мога да кажа, че благодарение на това, че имаме Закон за професионална квалификация и Директива, ние не допуснахме подобен наплив, макар че имаше такива опити. Имаше архитекти от различни държави, които искаха да заобиколят техните закони, да им признаем ние професионална квалификация и проектантска правоспособност, а след това да упражняват професията в чужбина. Но разбраха, че тук това не може да мине и се отказаха от такива опити. В това отношение КАБ има добре завоювани позиции, защото в Европейския съюз има Съвет на компетентните органи, където сме активни членове и благодарение на тях се опитваме да уеднаквим условията в ЕС за признаване на професионална квалификация. Дори бях съставил една анкета, на въпросите на която не можаха да отговорят – кой е органът за признаване на професионални квалификации и по какъв признак се прави, защото няма единен критерий кой признава професионална квалификация. Във Великобритания например има само регистрационен режим, всички архитекти членуват в Кралския институт на архитектите, но ако не са регистрирани в борда, нямат право да практикуват професията. Германската камара пък единствена дава правото да се носи званието архитект. В различните страни има различно законодателство и по различен начин са уредили нещата. Например един българин може да е завършил във Великобритания, а да иска да упражнява професията в Германия – кой трябва да признае неговата професионална квалификация? Голям проблем е и това, че във всички европейски страни, включително и в България, започнаха да се създават частни училища, които не винаги отговарят на условията. Ще подчертая обаче, че у нас достъпът до нашата професия е строго регламентиран.

- Как може да се получи повече информация за достъпа до професията в различните страни?

- Под мой контрол е инфомрационна система, която една година беше под наблюдение и вече влиза в сила. Чрез нея всеки гражданин на Европа може да зададе въпрос по проблем, който го интересува. По тази система въпросът се изпраща в държавата, която касае, за да даде тя отговор. Всяка държава има национален координатор в министерството на образованието, а всяка институция има точка за контакти. За Камарата на архитектите аз съм лицето за контакти и ако въпросът касае нашата професия, националният координатор изпраща въпроса и получава компетентен отговор. Тази информационна система е всеобхватна и при нас идват всички въпроси, които касаят нашата професия, като съответно ние също можем да задаваме въпроси към Европейската комисия.

- Какво включва работата на другите комисии във Вашия ресор?

- Председател на Комисията по професионална дейност е арх. Петко Симеонов. Идеята, която при изменението на Закона вече категорично е записана, е да има професионално обучение, организирано от Камарата. Това изисква КАБ да сключи рамкови договори с висшите училища и да участва в съставянето на учебните програми. Квалификацията на архитектите, които вече са завършили, трябва да е непрекъснато продължаваща и затова на Общо събрание Камарата реши да се създаде Аудиториум. Той трябва да изработи собствена учебна програма, да има задължително обучение на всички архитекти по утвърдени теми. Надявам се след Общото събрание Аудиториумът да стартира. В Германия например това продължаващо обучение носи определен брой точки и не можеш да продължиш да упражняваш професията, ако не си събрал необходимия брой точки. Не мога да кажа как ние ще решим този въпрос, но Аудиториумът и у нас вече трябва да стартира и да има положителен ефект върху нашата работа. Това, естествено, изисква много организационна работа и колегите сериозно са се заели, но изисква и средства. Затова и нашето предложение е част от вноските да отиват за организирането и работата на Аудиториума.

Арбитражната комисия е по-скоро помирителна и целта е при възникване на професионални проблеми между колеги, да даде възможност за помирение, за да не се отива към Комисията по дисциплинарно производство. Колегите трябва много добре да знаят, че Камарата на архитектите, независимо че защитава авторски права, няма право да наказва за нарушаване на авторски права. Министерството на културата е предоставило това право на Съюза на архитектите и с решение на нашия Управителен съвет сме обърнали внимание на САБ да създаде Агенция за защита на авторски права. Така всеки архитект ще членува в тази агенция. Защото за да може да бъде наказан един архитект, трябва да има съдебна санкция. Ние нямаме правото да преценяваме кои авторски права са нарушени, по какъв начин, и тази процедура не е в нашата компетентност.

Разговора води Райна Ангелова, КАБ

Снимка: www.stroitelstvo.info