Петият най-стар град в света-Пловдив добави още един приз към своето културно и архитектурно минало

След като повече от 20 години беше замразена, Камерната зала на драматичния театър в Пловдив вече отвори врати за любителите на театралното изкуство и гостите на града. В груб строеж тя е построена още през 1983 г. по първоначален проект на арх. Желязко Стойков, но финансирането на обекта е спряно. След кончината на арх. Желязко Стойков, с почит към майстора и учителя, арх. Атанас Недевски и неговият колектив са доусъвършенствали и продължили изцяло архитектурния му замисъл. Новата Камерна зала е проектирана като пристройка към съществуващата от дълги години сграда на драматичния театър, следвайки характерната и конфигурация. С нейното изграждане архитектурният комплекс на драматичния театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив добива своя цялостен завършен вид.

Главният вход на театъра е от към улица „Княз Александър I“. Преминавайки под сводовете, посетителят се озовава в добре поддържаната лятна градина, в чийто двор са ситуирани двете сгради, залепени на калкан.

Централната фасада на Камерната зала е стилно продължение на съществуващата, но с осъвременени елементи. Керемиденият цвят на мазилката е допълнен от дялан камък, като е предвидено декоративно мозаечно пано по отделен художествен проект. Дограмата е алуминиева в гранитно сиво. Южната и западната фасади на сградата са обработени с полимерна мазилка в различни тонове и гранитни плочи. За довършителните работи са използвани навлезлите нови строителни материали - гипсокартон, минерална вата и окачени декорации в главното фоайе и камерната зала. Предвид предназначението на сградата, са използвани изолации и акустична облицовка на стените. Подовата настилка е решена с РVC, гранитогрес и теракотни плочи. Всички външни стени са с топлоизолация. Към Камерната зала има няколко подхода. Главният вход за посетители е откъм съществуващата сграда на ДТ „Н. О. Масалитинов“, за да се ползват централното фоайе, кулоарите и гардероба. Посредством две стълбищни рамена се стига до фоайето на Камерната сцена. По този начин обслужващите помещения - гардероб, санитарни възли за посетители, фоайета и кулоари стават общи и функционално се преливат. Достъпът за декори и сценично оборудване се осъществява западно, от ул. „Найден Геров“. За техническите помещения се влиза откъм южния двор. Зареждането на кухнята и противопожарно-аварийния изход също е от там, но транспортното обслужване е откъм ул. „Найден Геров“. В „Клуба на артиста“ се влиза от централния вход на театъра.

Интериорът на Камерната зала е в пълен синхрон с екстериорното и решение. Главното фоайе е в нежен гълъбово- сив тон. В центъра на фоайето e ситуиран голям роял. Пространството може да се използва за камерни музикални вечери. Аксесоарите тук са стилни, умело подбрани скулптори на пловдивски майстори. Цветовото решение на залата е в няколко нюанса на синьото. В наситено и светло синьо е и таванът с квадратни ниши, около които са специалните осветителни инсталации. Седящите места са разположени амфитеатрално срещу сцената, но от двете и страни са проектирани по още два реда, като са предвидени допълнително 6 места за хора с увреждания в близост до входа. Така по време на представление зрителите имат непосредствен контакт с артистите и даже могат да участват в някои от пиесите, според режисьорското виждане. Общият капацитет на залата е 143 места.

Сцената е на две нива със седем секционни подвижни подиума. Под контура на сцената са разположени сценичните механизми, като е осигурено необходимото пространство за тяхното обслужване. На това ниво са входът и обслужващата стълбищна клетка за инсталационните и техническите помещения.

„Сцената на Камерната зала е уникална във всяко отношение. Тя е проектирана и изпълнена така, че някои участъци от нея могат да слязат на долното ниво, да се зареди декора, заедно с артистите и след това да се качи на сцената по време на представление. Изнесена е непосредствено пред местата за сядане с Г-образна форма с цел да се създаде по-голяма близост и контакт на играещите артисти по време на представление със зрителите. Първоначалната идея даже беше сцената да бъде в центъра на залата. Друго нейно предимство е изключителната осветителна техника над нея, която позволява заснемането на студийни представления и предавания. Това я отличава от всички други сцени в България“, разказва арх. Атанас Недевски за идеите, заложени в проекта.

От ул. „Найден Геров“ е входът за декорите и сценичния персонал. Предвидени са самостоятелни помещения за реквизита, за перукера и сценичните работници със санитарни възли към тях. Към склада за декори е изпълнена специална рампа. На кота +3.00 е създадено междинно ниво към Камерната зала, където са развити помещения за озвучителна, осветителна техника и механизация, които са функционално свързани. Към тях са предвидени необходимите отвори за наблюдение и пасарелка. Осигурена е и връзка от съществуващата западна стълбищна клетка към помещенията за механизация. Покривите са решени на няколко нива – тип топъл и студен, с необходима хидро- и топлоизолация. Отводняването е вътрешно и външно с воронки и водосточни тръби, като само по южната фасада към вътрешния двор са изкарани две водосточни тръби.

С откриването на Камерната зала на Драматичния театър се допълни не само архитектурния облик на града, но се обогати и програмата на ежегодно провеждащият се есенен фестивал „Сцена на кръстопът“. Пловдив, който е обявен за петия най-стар град в света от авторитетния „Дейли телеграф“ със своето богато културно, архитектурно и историческо минало получи още един приз с уникалната си Камерна зала. Тя допринася не само за обогатяване на театралното изкуство в града, но и за кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата.

Текст: Валентина Вангелова
Снимки: Соня Станкова